Един копелдак…

2009
10.01

… за малко да ме отнесе днес. Кръстовище, без светофар и без мантинела и пресичам бавно и славно по продължението на тротоара. С опашка от 20 коли в предната лента не беше мнооого славно затова пък със сигурност бавно. И си спирам в средата на улицата за да изчакам другите да ме пуснат, при което един копелдак с немско недоразумение давайки мръсна газ в кръстовището на излизане от него ми свирна зад гърба (щеше ми се да е свирка ама няма) и се опита да ме отнесе.

Резултатът е че той отнесе един шут по лявата врата. Дори се опита да ми спре след това, милият. Може би желаеше да извикаме чичко полицай да го препита дали си е чел правилника. Брех аз нещо като лаик се чудя какво ли казва чичко законодател за отнемане на предимство на пешеходец, използване клаксон в града докато задява пешеходци и дори лекичкото им докосване по краченцата…

Но в този момент аз лично повече си мислех за неговата безопасност. Особено край мен докато съм бесен.

Равносметката е един пост в блога и един копелдак с вдлъбнатинка да му напомня, че не е сам на пътя и че пешеходците понякога, само понякога, ХАПЯТ!

2 Responses to “Един копелдак…”

  1. Venera казва:

    Dushka,bravo!
    Az ako bqh na tvoe mqsto nqmashe da go pusna samo s „vdlubnatinka“ :) ! Chuvstvai se gord ot tova,4e ne si mu izkrivil kliuna i si otstoqval pravata na peshehodcite :* :P

  2. vick Strizheus age казва:

    These additions create the optical illusion of leading. But you should take dcisions oon faccts
    not fictions. See, it iss iportant take into consideration the computer space gifted.

Your Reply