Един копелдак…

2009
10.01

… за малко да ме отнесе днес. Кръстовище, без светофар и без мантинела и пресичам бавно и славно по продължението на тротоара. С опашка от 20 коли в предната лента не беше мнооого славно затова пък със сигурност бавно. И си спирам в средата на улицата за да изчакам другите да ме пуснат, при което един копелдак с немско недоразумение давайки мръсна газ в кръстовището на излизане от него ми свирна зад гърба (щеше ми се да е свирка ама няма) и се опита да ме отнесе.

Резултатът е че той отнесе един шут по лявата врата. Дори се опита да ми спре след това, милият. Може би желаеше да извикаме чичко полицай да го препита дали си е чел правилника. Брех аз нещо като лаик се чудя какво ли казва чичко законодател за отнемане на предимство на пешеходец, използване клаксон в града докато задява пешеходци и дори лекичкото им докосване по краченцата…

Но в този момент аз лично повече си мислех за неговата безопасност. Особено край мен докато съм бесен.

Равносметката е един пост в блога и един копелдак с вдлъбнатинка да му напомня, че не е сам на пътя и че пешеходците понякога, само понякога, ХАПЯТ!

3 Responses to “Един копелдак…”

  1. Venera казва:

    Dushka,bravo!
    Az ako bqh na tvoe mqsto nqmashe da go pusna samo s „vdlubnatinka“ :) ! Chuvstvai se gord ot tova,4e ne si mu izkrivil kliuna i si otstoqval pravata na peshehodcite :* :P

  2. vick Strizheus age казва:

    These additions create the optical illusion of leading. But you should take dcisions oon faccts
    not fictions. See, it iss iportant take into consideration the computer space gifted.

  3. camera văn phòng казва:

    camera văn phòng…

    Един копелдак… « Дневникът на един задник…

Your Reply