Винаги съм знаел че вегетарианците са сбъркани хора. Нямам нищо против какво хората слагат в устата си, особено ако са момичета. Дори и цигари да слагат, пак си е тяхна работа.
Обаче много вегетарианци проповядват абсурден и неестествен начин на живот, прикривайки идиотската си религия с емоционални изказвания от типа „не яжте телата им“, „трупоядци“, „убийци“ …
Ето ви едно клипче на Уеб и Мичъл (от сериите им That Webb And Mitchell Look за BBC). Много свестни комици от Острова, много яко се ебават с всичко и всеки. Особено здрава е следната сценка …
Така де, ако вегетарианството спасяваше животните от измиране, в Индия и Пакистан щеше да е пълно с четирикраки …
Anyone who can not cope with mathematics (statistics) is not fully human. At best he is a tolerable subhuman who has learned to wear shoes, bathe, and not make messes in the house.
Е това е моят идол!!! Макар че като истински задник не трябваше да отстъпва накрая … ламер! Ако си пес, трябва да си ротвайлер! (за да си кучка ще трябва да носиш пола…)
ТОВА Е МИТНИЦАТА НА СПАРТААААА!!! (хихик)
Ще ти вкараме армията като … БРОЙЛЕРИ! Ама трябва да си искараш бележка от ветеринарен контрол…
Днес ме осени идеята(*) защо не само бог не съществува, но и съм по-велик от него!
Ето какво е измислил австралийския философ Дъглас Гаскинг в края на миналия век:
Създаването на света е най-страхотното постижение което можем да си представим.
Колко е ценно едно постижение зависи от (а) ценността му само по себе си и (б) доколко умел е създателя му.
Колкото по-некадърно копеле е авторът (сиреч колкот’ по-сакат е), толкова по-внушително е постижението.
Най-осакатяващото нещо е да не съществуваш.
Тогава, ако предположим че вселената е изделие на съществуващ автор, то можем да измислим по-велик такъв – по-точно създател който е толкова всемогъщ, че е създал всичко въпреки че не съществува.
Тогава бог, който съществува, не би бил най-великият създател, който можем да си представим – защото много по-велик и всемогъщ би бил бог, който не съществува.
Следователно:
Бог не съществува
Така че аз съм по-велик от бог, тъй като съществувам. А той е едно мизерно копеленце, дето едно съществуване не може да си създаде въпреки цялото всемогъщество … да е мислил овреме.
* Безсрамно префразирано от книгата на Доукинс „Заблуждението наречено бог“.
Докато си пасох из нета попаднах на това яко фолк метъл парче на Перо Деформеро! Здрави рифове, як ритъм и покъртително съчетание с фолк лирика … какво повече да иска човек!
